Physicists are discovering odd things at the microscopic levels of “reality”. Apparently, if you zoom in a lot remote particles are starting to affect one another as if distances didn’t exist. Events are being caused by things that will happen, not things that have happened. The creepiness is so intense that common sense becomes useless.

But it is not at all surprising, no. In our daily life we can’t observe such minuscule events so our notions of “space” and “time” have evolved in a way that is not sufficiently general to explain the microscopic level of reality. Space and time, it would seem, are useful tools in our mental inventory but the universe is under no obligation to be logical. The universe can be as crazy as it wishes.

Anyway, enough metaphysics. My real protest is a social one, against the habit of being a slave of “reality”. If time and space are not at all compulsory, then what can we say about social realities ? Society places too much importance on the difference between “reality” and things that are not real.

Аз съм един безобразен мързел, който заслужава да умре бързо и душата му да отиде в ада. Трябва да си купя бамбукова тояга за де се бия с нея по гърба.

Тра-ла-ла, тра-ла-ла. Cola-та вече не ми действа. Кофеинът, от друга страна, ми действа като на катерицата от Over the Hedge. Такава безизходица.

Имало някога, много някога, едно дърво. То било старо дърво и единственото нещо, което можело да прави било да скърца с клоните си. Около далечната скала, на която било пораснало, имало дълбоки пропасти, заради които никой не смеел да минава оттам. Затова дървото никога не било виждало хора, нито животни и не знаело почти нищо за тях. То нямало дори птици, каквито имали повечето други дървета. Само вятъра достигал до тук и си играел с клоните му – същият вятър, който някога довял семето му до това място.
Continue reading