Така като съм се настроил на депресирана вълна, реших че е правилният момент да публикувам едно-две от старите ми стихотворения. Мда, правилно прочетохте. Освен това съм настинал. Може би се питате, какво като съм настинал? Важно е, защото допринася за гадното ми настроение. В момента на писането на този пост от дясната ми страна има купчинка лепнещи, смачкани, сополести кърпички, а от ляво блистер с бонбони за гърло. Последните, освен че не помагат особено вече са и на привършване.
Continue reading

Днес благоволиха да ни връчат дипломите. Ура, ура. Съвсем не обичам такива събития. Вероятно защото на тях има твърде много хора. Също така и защото те карат да повярваш, че в момента се случва нещо много важно за живота ти.

Каквото и да е важното нещо, то вече се е случило през последните четери години. Не знам защо трябва да се обличам като Дарт-Вейдър, за да си го докажа. Поне добре, че робата ми отиваше (но не и шапката.)

Годината, отстояща на 2008 лета от рождението на Христос в чиято божественост не вярвам, се очертава като една от най-депресиращо мрачните години, които досега съм преживял. Не предвиждах такова стечение на обстоятелствата. Трябваше всичко да е чудесно.
Continue reading