Atanas Laskov

Contact me on social media:

                 



  

Poisonous

November 26, 2007 22:16 GMT

Не можеш да умреш, защото аз не ти позволявам. Колкото и да ти е трудно, тъжно или самотно – ти няма да умреш, защото това е недопустимо.

Спомни си всички омразни хора. Всички жалки, глупави и несправедливи хора. Но спомни си за тях заедно, а не по отделно. Те не заслужават отделен спомен. Те са едно общо – източник на зло, съставен от дребни частици. Дефектирало нещо, което съществува само за да бъде унищожено.

Не съм искал да си толкова погълнат от жажда за отмъщение. Но през живота си никога не си имал някой, който да обичаш. Вече дори не знаеш, дали можеш да обичаш.

Не знаеш дали искаш да обичаш.

Мислиш си, че ако в това сърце има някой и този някой е близо до теб – тогава всичко ще е по-лесно. Тогава няма да е нужно да правиш всяка крачка с усилие, борейки се постоянно със света. Мислиш, че света е хубаво място, ако човек му позволи да бъде такова.

Но кога ли е било така? В спомените си не намираш никакво доказателство, че близостта с хората носи щастие. Намираш само отрова. Тя е единствената ти връзка с този свят. Чрез нея дишаш, мислиш и чувстваш.

За теб хората не са приятели, близки, любими. Ти не можеш дори да си представиш, че си от същия биологичен вид, от който са те. Толкова чужди и далечни изглеждат.

И толкова отровни.

© 2007 Atanas Laskov

Atanas Laskov